вечерта се размаза под очите ни
и накъде ще ни отвее сега
мълчанието помежду ни
спиш на рамото ми моя сянка
нося те под дрехите си
едни и същи планини
прегръщаме
едни и същи планини
поглъщаме
и после изравняваме ги
с лютите спомени
през зимата
носачите минават
оттук оттам
дъвчат тютюн
говорят символично
за бездетни майки
на върха на пръста ми
една игла танцува
под дъжда
и пода
пада
в ръцете ми
отгоре до долу
само прегорели свещи
ти
събирай прахта им
събирай
не я пръскай
ти си въжето
ти си и зъбите

не плюй по земята
защото ще ражда
отново!