не мога да те притежавам
всичко което имам
спуска водите си от двете ми стани
и пада в дълбоката глуха пустиня
разлива се и изчезва
едно плесенясало имане
на дъното на реката
държа в бялата си стая
моето
моето
моето
сиво
ежедневие
в което съм закодирала
теб
и другите
играчки
и съм разграфила
до дъно
реката
спокойна
и прекършена
като
остърган клон
си лежа по гръб
а над мен оловното небе
ме гали
с мисълта
че глобусът не бил
място за бълнуване
а суха и удобна маса
на която има препълнени
състояния
мълви
и пожелания
до гроба
обсипани
със даване и взимане
по поръчка
и моя голям комат сигурност
да ръфам
и да стана на топка
да се търкалям търкалям
мислила съм
тия балони как летят
към клюновете на птиците
все по необезпокоявани
все по тихо
около тях
и гласът ти
като конец съшива съшива всички парчета
съшива и се шири между лястовиците
подстригва им крилата
и им слага бръмчащи имена
а ние се смеем
с един звънлив смях на мехурчета
смеем се подкожно
а очите ни отвътре
оглеждат се тревожно
под водата