неделя

планините са
дълги противоречия
нашите тъмни езера
дълбаят
ледена река
насред пролет
тишина
навръх облаците
тъга тегне
над дългите мисли
дъгата ръзтегля
деня
и под нея
минаваме
с очи затворени
мисля те
като колона
топла от слънцето
паяк плете
невидима мрежа
със скърцащи пръсти
уморени сме сутрин
простора да гледаме
как се отваря
пред корабите
на сушата
захвърлени
съхнем