Wednesday, May 27

да разкъсвам
чувствата и себе си
както влакна памук
когато казвам край
всичко изглежда случайно
истината дори не кърви
изправена насред улицата
тя е запълнена локва
върху бялото платно
тялото на моята сянка е стъклено
то усеща зад гърба ми
притулвам се до стените
без да го виждам
има ясни въпроси
като бръснач
пред тях мълчиш
или намираш пролуките
в думите

3 comments:

Медитиращ Ум said...

Тя Идва Само Когато Си Свободен
И Иска Да Танцува С Теб
Отдай Се
Аз Хвърлям Цветните Искри*Светкавици
С Нея ...

derail said...

белоснежна изненада и затворени очи
в очакване на нея
страхувам се да не е само пристъп на лудостта ми
тя така и не идва
изва някой друг

Unknown said...

Тя Идва Винаги Когато Я Пожелаем
От Миг на Миг
От Време на Време
Обаче ... Я ... Забравяме ... Нея!
Танцуващата Г р а д и в а
И р е н Ж а к о б
в Главната Роля
Вероник & Червено