рила

дългата изящна роба
на изсъхнала старица
влачи се по пода
а в косите и слънцата се
догонват
вие им се свят
по святото небе
полепва прах
и капките вода
преглъщат се
едва - едва
смолисти песните ухаят
нозете се втвърдяват
и матовата нощ ще диша
без усилие
недосегаема
загърната
във бистрата
студена
паяжина