вътрешно и външно
мисловни арки се рушат
щом някой стъпи неочаквано
загърнатите скелети в одеяло
трескави очи - жужащи кошери
среднощно шествие на истината
- тръгнали да дирят

пустота и ангели - наоколо
огромни блещещи се сгради
и пристани в ръцете на цветята

мълчание - оттук, нататък светлина
безплътна и ненужна никому
забравена в затоплената кръв
прегърбена, с език прехапан
и очакваща
предметите
изчакваща под свода на оковите
пребъдваща във тишина