бавно
бледо
бременно
напразно
молещо се
болно
крехко
чупещо глава
в една размекнала се пръст
синьо и сънливо
се разлива
по дъските
на самотната ни лодка
без водач
във която мравките полазили греблата
и от някаква пробита дупка
виждат се блещукащи звезди
а мълчанието зее
в тая шепа шепнеща
ти полагаш там глава
в прахта на утрото
разсъхнало се
ти умееш да отваряш там
окото на циклопа
и във дъното на отстоянието
от воднистите ти ириси
да зрее
някакъв си плод
No comments:
Post a Comment