страх
безцветно надупчено плато
безтегловност на пружини
и очни ябълки проядени от
мъртви граници
всеки рее се удобно
в своето легло - пашкул
и опипва с леко безпокойство
същината на лицето си
„Любопитството в човека иска минало и предстояще,
полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време
със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено
и взето, съществуване от смърт в любов,
горене, всеотдайност и самозабвение.
За повечето помежду ни има само този неочакван
миг, мига във времето и вън от него,
разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи,
невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица,
и водопадът или музика, така дълбоко възприета,
че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика,
додето музиката трае....”
No comments:
Post a Comment