бляскавите кожи на думите
в устата на онези дето вярват
едно до друго – памет и жарава
и разкази с отворен край

та вярата е жива в бледите ни знания
и всеки разговор е клетка с топъл хляб
и пазене на равновесие

високо е в подземните ни ровове
там се палят северни огньове
и ехтят сълзите в корените

сънищата пазят пепел
по крилете на мълчанието
...
има чувства
В бог