пред нас

светът е по- мек сега
насреща си
и допирът ти леко драска
тихо е в дома -
търсим си пролуки
в гладкото безпътно
настояще
затоплен камък
дето винаги е тук
и ни очаква

а в клепките ми се е втъкнал
къшей свобода
и той се вижда щом се гледаме
едно безплътно безграничие
което тлее в падането
помежду ни
научи ме как да пазя
липсата на дъно
и ще бъда твоя

иначе ще се оттичаме
в приюта
на уверените
а как ме тегли все натам...
сляп вековен сън
във който всеки
има място