да те задържа в дланите си
по китките
по глезените
да задържа аромата ти
и да го пръсна навсякъде
да те превърна в клепача си
и да те забравя после
за да те срещна отново
една сутрин
в едно чисто
невинно
невъзможно
„Любопитството в човека иска минало и предстояще,
полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време
със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено
и взето, съществуване от смърт в любов,
горене, всеотдайност и самозабвение.
За повечето помежду ни има само този неочакван
миг, мига във времето и вън от него,
разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи,
невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица,
и водопадът или музика, така дълбоко възприета,
че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика,
додето музиката трае....”
1 comment:
:)
Post a Comment