Райнер Мария Рилке

НА МУЗИКАТА

Музика: дихание на статуите. Може би:
Мълчание на образите. Ти, език, където езикът
свършва. Ти, време,
изправено отвесно по посока на умиращи сърца.

Чувства към кого? О, ти, превръщане
на чувствата в какво? -: в усетен от слуха пейзаж.
Ти, чужденката: музика. Надраснало ни
пространство на сърцето. Най-съкровеното наше,
което надхвърля ни и ни изтласква, -
свята разлъка:
понеже същността ни обгражда
като най-обиграна далечност, различна
страна на въздуха:
чист,
безкраен, вече
необитаем.

1918