Saturday, November 19

Доколкото обаче субектът е художник, той вече е освободен от индивидуалната си воля и е станал сякаш медиум, чрез който единият действително съществуващ субект празнува избавлението си в илюзията. Защото за наш срам и наша възхвала трябва преди всичко да ни е ясно, че цялата художествена комедия съвсем не се представя за нас, за да станем по- добри и да се образоваме, че ние не сме същинските творци на този свят на изкуството, но имаме право да предполагаме, че за истинският му създател ние сме образи и художествени проекции и че най- висшето ни достойнство е в значението на художествени произведения - защото битието и светът имат во веки оправдание единствено като естетически феномен. А ние, разбира се, осъзнаваме това наше значение толкова малко, колкото и нарисуваните върху платното бойци осъзнават значението на изобразената върху него битка. Така всичките ни познания за изкуството са в основата си напълно илюзорни, защото като знаещи ние не сме едно цяло и идентични с онова същество, което единствен творец и зрител на художествената комедия - създава и намира в нея вечно наслаждение. Само ако се слее с онзи прахудожник на света и по време на творческият акт, геният ще узнае нещо за вечната същност на изкуството. В това си състояние той прилича учудващо на онзи страшен образ от приказката, който може да извръща очи и сам да се гледа. Сега той е същевременно субект и обект, поет, актьор и зрител.

No comments: