неочаквани гости –
нечии емоции
шепи пълни с пеперуди
отново тропате
на входната врата
със тая мимолетна сила

едри капки дъжд
как се озовахте тук
скоро ли ще тръгвате
и какво ще вземете със себе си

та тук е пустинята
на цветята
едно безредно място
и всяко отражение
е тих мираж
на който се кланят
монасите

тук божествата са временни
дълбоки изкопи
дето се скриват във пясъка
щом им обърнеш гръб

кое остава
щом ветровете утихват
глуха липса или вечност?