лъвските лъчи на падащото
в низината
слънце
многолистно са протегнали
презрели краища

и ето че
денят ще се разчупва

всред
дълбоката утроба
обитавана от старци
тишината се вселява

окото се притваря и се слепва
между клепките на младата си
вечност

очакването е безкрайно