Един пастир на суетата
така откъсната стоя понякога
с препарирани ръце
с износена мисъл
с бродирани думи изящно
втъкани във глухия свят
всяка мисъл - чужда
напоена със тежкия бром
на заспалите птици
бавно застинала магма
в тая тъга се потъва
може да се диша
и да се умира
а на дъното някой
да гледа
- derail
- And I'll climb The hill in my own way just wait a while, for the right day
1 comment:
Толкова много неказани думи, листове скрити по рафтове тъмни. Толкова много мисли нечути останали тъмни,спотаени и глухи. Толкова болка в сърцето стаена,толкова гняв и бясна омраза; толкова мъка в душата вградена,лъжливи гримаси в очите студени. Толкова много редове недописани и чувства забравени,потънали в прах! Толкова много забравени спомени-изгорели за нищо...Светотатство и грях!!! Толкова много вопли нечути потънали в гробове с червени цветя, толкова много недовършени песни,недописани ноти-скрити в света. Толкова много неказани истини-премълчани,споени с грозни лъжи... толкова много хора измамени, както и аз, така също и ти!!!
Post a Comment