познание на ръбове
в топлото подземие
мислите увиват сладки корени
погледите зреят отдалече
когато слънцето се скрива в рая
те безнадеждно упражняват левитация
а луничави сънищата попълват
бройката на спящите звезди
което поменаваме
остава храм
и ще млъчи зазидано
на него утре
пак ще се опираме
бавното извайване
на изветрели камъни
е отвесната стена
на нашето разбиране
2 comments:
Ех, страшно много ми хареса това, особено финалът:
"бавното извайване
на изветрели камъни
е отвесната стена
на нашето разбиране"
хубаво е да се чуват гласове тук...
благодаря ти крис.
Post a Comment