върховете на иглите
дето пръскат прах
в глъбта на очите ти

са устрем заключен в дланта
на река загубила края си

умът ти забързан
се спъва във корени

и минали дни
ще узряват в небето

когато носят цветя
и мълчат като гълъби

страховете ни
пазят безсмъртието