Затишие:

от ръсещо се брашно

от полепваща кал

от чакащи клони

и стени от спомени-

с изрязани дупки

.

не говори

стъклата се забиват

в езика ми

изяждат месата ми

когато говориш като порцелан

когато се смееш като чашка за кафе

когато ми казваш да бъда чиния,

в която да побера очите им:

сол и захар

разтварят усещания

плуващи

като хартиени лодки

около думите;

смачкани с пръсти

костилките ми

се процеждат

на солени камъни

падащи с крясък

в чиния от стъкла,

моята чиния

моята вилица

.......................

не говори.