Часовете се въртят.
обикалят моята къща.
чукат по прозореца ми.
в кръг.
Вятърът ръси.
пудрата снежинки.
а лъчите.
бавно разтапят.
стъклата ми.
Превита на две.
куклата спи във комина.
с живи очи.
между парцалените си ръце.
Задушава се между боклука.
от изгорелия ми огън.
диша едвам.
трепери.
и чака.
2 comments:
hah, razpruzsnatite kukli po zemqta... nqkoi nastupi plastmasovite im glavi...
hah
Post a Comment