Tuesday, February 7

Часовете се въртят.

обикалят моята къща.

чукат по прозореца ми.

в кръг.

Вятърът ръси.

пудрата снежинки.

а лъчите.

бавно разтапят.

стъклата ми.

Превита на две.

куклата спи във комина.

с живи очи.

между парцалените си ръце.

Задушава се между боклука.

от изгорелия ми огън.

диша едвам.

трепери.

и чака.

да бъде намерена.

2 comments:

qb said...

hah, razpruzsnatite kukli po zemqta... nqkoi nastupi plastmasovite im glavi...

Anonymous said...

hah