Чашата кръг

в която потопих ръка

изстудих пръсти

пияни пръсти

говорят за минали колела

някъде по прашната пътека

на капки се ронят от ръцете ми

листата на моите истини

за да останат накрая

голи шкафове олющени

където да пъхам загубени стрелки

и да забравям щом заключа вратата

шкафа в стената изчезва след малко

смачкана хартия на която писах имената си

още е пресен спомена за цветовете

макар сега да са останали само петна,

размазани червила и разтекли очи

свърши се поредната пиеса

нека бъдем блюда в изискан ресторант

цената ни ще бъде двойна

рибите ще бъдат уловени от своя глад

готов да ги превърне в пепел

списъкът на твоите въжета се изчерпа

някой боядиса земята в розово

и издигна кибритени кутийки

между двете дупки

където заравях усмивките си

исках да скрия изгладената си рокля

нагънах на парчета тялото си

пепелникът приютява угасени фасове

все пак

за мъничко поне

и те се докосват

полепени с пепелта си

изчезвам

като крехката топлина на чая

музика която се изпарява

и виждаш последни отражения

скрити под ръката ти

какво остава След

следваща картинка за научаване

наизустена буква от поредицата

която ще напиша някога

а сега не мога

да разчитам репликите ви

някъде между масите

поставила всичките си обвивки

увита в конец

който изплетох

не искам да съм празна опаковка

но нежната музика ме кара да се смея

залепената ми капачка пада по мокета

и аз опитвам да я открия

някъде между изгнилите изпопадали топчета

които вече не търся в косите си

прекалено празно е

само изпарения

от някога съществуващи предмети

аз съм дим