жадна

да навия ръкавите си над река и да потопя дрехите

целите по дължината на тъкънта да се разтопят

ще се превърнат в стъкло и ще отразят небето

като боя върху стената слънцето ме разтича

съхранявам се в спокойствието на екрана

това е песента на плесенясал лист от вестник

празното корито на устните, които се хранят с тишина

искам да превърна в растения

които се потят върху асфалта на следобеда

самотни и скърцащи като врати на гардероб

да покълнат и да виреят в този пуст просяк - денят ми

уютът на камъка

и топлината на одеалото

което го завива в полето на стаята

но колелото ще ме прекърши отново

аз не умея да запазвам парчетата

преструвам се като катинар намръщен стоящ на телта

пресъхналите извори са наоколо

от вътрешността си ще ге издълбая

трябва да го направя

слънцето разтапя

жадна съм