не изговарям ли на път за реката

онази предпоследната която бях

точно в момента преди да изгоря

повтарям я под налягането

на замразени сълзички плувнали по огледалата

само и напипвам лявата ръка

така като ламарина реже беззвучно на допир

че забравяш откъде си тръгнал в тялото

отвътре или отвън

а гребенът ще изгребе отсъствията

-------------\

играя на думи

прилежно пускам музика и чакам да дойде

само някоя мозъчна треска изхвръкнала забола се в ръцете

липсваше ми

честно ли?

препуснах през пропускането ти в два след полунощ си казах край

над снимката ни стои самотен тавана

онази от рая където сме заедно

една до друга пеем песен

и после ядем цветя

късаме ги от покривите и направо ги кълцаме

но това беше в носталгията

тук аз съм комин

остър и черен издигнал дупка към небето

нищо не значи

само като вдигаш поглед

се чува малко дим

искам да снимам тогава

но много бързо ми изчезват очите


и вината ми че не те виждам че не те чувам

че копая в двора за да си намеря леглото и да поспя

си е само МОя

но като го кажеш изведнъж

ще ме превърнеш ли в вино

владея купчината думи

прищявки на градината с разхвърчали се оси

не гарантирам за тях

само ще изключим оттук

окото на кучето

едно такова кръгло и само в теб

и само навътре

--------\

чупка в покрива

изчопли от ухото си

застиналия в гръб ъгъл

и дъхава на мента точица

по стените потече в зелено

а ръба пак си потъна в колебания