червени

ноктите се скупчват

по парапета

поддъжаните и нокти

изпочупени само с едно движение

инструктират се

във вечери от

пияници

пиявици

и естетически механики

в рейс запълнен

от човешки миризми

тя се обръща в поглед

а лицето пред мен

взето от химическото тези дни

извинява се от името на хората

наблизо в тялото

ръцете ми са прогнили листа

миришат на пролет

главите ми останаха на спирката

с дим между зъбите

изричат:

душите са за мъртвите

а ние се съмняваме

притихнали се мъчим

да нарушим тишината с оргазъм

не се получава

затова се прибираме

в чекмеджетата на блоковете

до предвиждането се придвижвам

приветствам с довиждане

своите кости

казах им една притча

в стискащите зъби

ще запомнят

и ще ме забравят

без дори да усетят издишането