и тогава отвред казаха:
със златна люлка,
люлка цъфнала
реката коне ще ражда
дето ще мокрят челото си
в чиста вода

и тогава
цигани беззъби
разточиха зелена баницата
и запяха в пушека на залеза
тревите се разбягаха на вятъра
а ние греехме очи
като пред раждане
и
тръгнахме със двайсет сухи клона
да изровим от земята църква
гроздето зарони се по пръстите ни
и на челата ни луната се прекръсти
тръгнали от десет дена мръкнало
вече са ни полудели стъпките
чезнещи в земята рохката
чакащи небето да пресрещнеме

очи ни изгоряха,
гръб ни се преви
ръце ни премръзнаха,
разтопи ни се сянката
в тая нощ мащеха
дето на щурци ухае
и тръните танцуват
като вещици,
но
ето че привидяхме в тъмното
зад стената на оная къща
камбаната бие;
зад стената на оная къща,
дето са затворили сеното в печката
и чакат съмнало;