пот по слепоочието
с мириса на паднало дърво:
с червеното на шипките
и бялото на боровете
и вятъра във пазвите-
вода налята във премръзнала обувка
щом запалиш огън в дъното
отрежи косите на съня си правилен
думите си рохки захвърли в пещта
поезията ще разкъса утре
благо-приличието на хартията
не връзва плод
изяществото на музеите
защото жътвата е само жертва
когато стъпваш по земя,в която
змиите по краката лазещи
са вплетени в молитва
No comments:
Post a Comment