С твоя лик на гърди ще прегърна слънцето
и небето ще ме издържи в широтата си
и сянката му ще се спусне отгоре ми като покривало

виж така летят орлите
в съновидение
и цялата простота и искреност
окачат на шиите си
за да се разпадат
в полет

отсъствията учат на огън сърцето
и всеки белег по кожата
е поникнала трева в която лицето
да се огледа и изчезне

онова което има да се учи
и което по извитата стълба е преминало
то за него никога не се разбира
защото по- голямо от нас е

но бисерите дето нанизах от тебе
на конеца ми блестят - прозрачни сфери през които света танцува
и полудява и се смее и умира и се създава отново

и няколкото чисти гласни истина
(защото истината винаги е гласна)

все тук ще никнат